днес искам да ви представя първото си участие в седмото декупажно предизвикателство на картичкофуриите.
Релеф...имитация на релеф, това е темата която Миги повдигна в това предизвикателство. Моя любима тема...и как да не участвам!
За релефите в декупажа може да се говори много...всичките имитации на нещо, много техники характеризиращи се с различни ефекти....много красота и много кич....дано да съм постигнала златната среда.
Когато се публикува предизвикателството пред мен стоеше задача да направя нещо за първородния син на мой приятел с царското име САМУИЛ! И аз реших - ще има релефи...казано-сторено! Сега трябва и темата да измисля....хъм, за дете - това ми е най-трудната тема. Почнах да търся - то не беше щъркели, мечета, анимационни герои...и каквото се сетите, но някак си не ми се връзваше с релефите, със състаряването...с винтидж стила, а в същото време и да е нежно, детско, чисто. И като си върнах лентата назад, като си припомних какъв човек е баща му, времето, разговорите....дебатите...реших! "Малкият принц" ще е! Трудна задача...труден материал е "Малкият принц"...много философски и адски истински.
„ Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“
Когато избрах картинките и подготвях заготовката се сетих и за един друг цитат от "Малкият принц"..... „Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници“.
Та скъпи ми тате Жоре....всеки път като вземаш памперс за да го смениш се сещай че изтърпяването на гъсениците се награждава с пеперуди!
Много желание и топли чувства вложих в тази кутия...дано и родителите на малкия Самуил я харесат и си я ползват със здраве....а дали съм се справила с предизвикателството - журито ще реши!
Ето я отпред
„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”
Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:
— Ах! … Аз ще плача.
— Ти си виновна — каза малкият принц, — аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
— Разбира се — каза лисицата.
— Но ще плачеш! — каза малкият принц.
— Разбира се — каза лисицата.
— Но тогаз ти не печелиш нищо!
— Печеля — каза лисицата — поради цвета на узрялото жито.
И добави:
— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.
И розите се почувствуваха много смутени.
— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
Ето и малко детайли...да се види все пак релефа
Така....сега Луна е на ход!
