"Имитирай релеф"....Мигито и Картичкофуриите!

Сега ще ви представя и моето второ /за ваше щастие - последно/ участие в предизвикателството на Картичкофуриите!

Наистина обичам релефите...особено тези които ги създава природата...до някъде така и разбирам аз имитирай релеф. За това реших и да имитирам нещо от природата. Нещо от средата която ни заобикаля.

Оставям се в ръцете на журите затова дали съм се справила и приемам всякакви  коментари!

В една от групите, Татяна Попова публикува свое пано с хартиени цветя, в коментарите беше публикувала и клипче за техниката с която го е направила. Поразрових се, попаднах и на други уроци. За Картичкофуриите съм сигурна че не е новост, но мен ме заинтригува. Исках да направя нещо такова...върху СВЕЩ!
Ха, предизвикателството беше истинско за мен - нови неща, комбинирани със стари и свещ - много трудна за работа заготовка - голям риск всичко да се свлече...
Реших и ако проекта е успешен, освен да участвам с него в предизвикателството, да го направя и като подарък на моето декупажно приятелче Илияна Плешкова/Рашкова, на което имах честа да направя подарък....свеща вече пътува към нея - така че искрено се надявам да съм я зарадвала, направена е с много старание, но хич да не му мисли и да я пали смелооо!

Искам предварително да се извиня за качеството на снимките, но свещ се снима адски трудно, а не обичам да ги обработвам допълнително.
Сега ще ви представя и експеримента си!

Това е часта само със салфетката - перфектно вградена - чак не си повярвах че успях да го направя!

Тук малко макро снимка на имитацията на кората на дървото

Тук искам да ви представя опита ми да направя трева чрез напукване с дистрес напукваща боя /съжалявам ако не и казвам правилно името/

Тук са опити те ми да направя ръжда върху метал чрез патини

11

И естествено тухличките, които също са релефни!

11

Седмо картичкофурийско предизвикателство "Имитирай релеф"

 Здравейте,

днес искам да ви представя първото си участие в седмото декупажно предизвикателство на картичкофуриите.

Релеф...имитация на релеф, това е темата която Миги повдигна в това предизвикателство. Моя любима тема...и как да не участвам!

За релефите в декупажа може да се говори много...всичките имитации на нещо, много техники характеризиращи се с различни ефекти....много красота и много кич....дано да съм постигнала златната среда. 

Когато се публикува предизвикателството пред мен стоеше задача да направя нещо за първородния син на мой приятел с царското име САМУИЛ! И аз реших - ще има релефи...казано-сторено! Сега трябва и темата да измисля....хъм, за дете - това ми е най-трудната тема. Почнах да търся - то не беше щъркели, мечета, анимационни герои...и каквото се сетите, но някак си не ми се връзваше с релефите, със състаряването...с винтидж стила, а в същото време и да е нежно, детско, чисто. И като си върнах лентата назад, като си припомних какъв човек е баща му, времето, разговорите....дебатите...реших! "Малкият принц" ще е! Трудна задача...труден материал е "Малкият принц"...много философски и адски истински. 

„ Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“

Когато избрах картинките и подготвях заготовката се сетих и за един друг цитат от "Малкият принц".....  „Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници“.

Та скъпи ми тате Жоре....всеки път като вземаш памперс за да го смениш се сещай че изтърпяването на гъсениците се награждава с пеперуди! 

Много желание и топли чувства вложих в тази кутия...дано и родителите на малкия Самуил я харесат и си я ползват със здраве....а дали съм се справила с предизвикателството - журито ще реши!

Ето я отпред

„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”

 Ето и отзад

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:
— Ах! … Аз ще плача.
— Ти си виновна — каза малкият принц, — аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
— Разбира се — каза лисицата.
— Но ще плачеш! — каза малкият принц.
— Разбира се — каза лисицата.
— Но тогаз ти не печелиш нищо!
— Печеля — каза лисицата — поради цвета на узрялото жито.
И добави:
— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.
И розите се почувствуваха много смутени.
— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

Ето и малко детайли...да се види все пак релефа

Така....сега Луна е на ход!

Картичкофурийско предизвикателство "Подарък за любим човек"

Ето ме отново....този път виновници са картичкофуриите!

Искам да се включа с още един предмет в тяхното предизвикателство "Подарък за любим човек". Този любим човек в случая е майка ми!
 Знам че обожава люляци и когато видях тази салфетка реших - за нея ще е!

Дървото...винаги ме е привличало дървото...освен че играе основна роля в природния ландшафт, за мен е винаги толкова величествено, красиво, крехко, и въпреки това издържащо на толкова бури....дървета с многогодишна история! Историята,  която разказват  не само с шумоленето на листата си през лятото, не само чрез цветовете през които преминава през есента, не само чрез голите си и величествени клони през зимата....или пък чрез зараждащия се нов живот през пролетта....то говори и чрез структурата си.....пръстените, сърцевината, които говорят за живота на дървото, като отворена книга. И аз реших да претворя тази книга, да я накарам да изпъкне...да следвам извивките и....да направя една кутийка...бижу!

Старая се на всяко унищожено от мен дърво да създам друго...да има баланс.

Но сега няма да говоря за това. Ще ви разкажа за един метод на обработка на дървото, чрез които излизат всичките естествени красоти на дървото като структура - състаряване чрез обгаряне на дървото или т.н. брашировка. Метод който ме заплени с резултата си.

Няма да се впускам в обяснения как се прави това - клипове, уроци и коментари в декупажните групи и форуми.... в интернет има много...аз ще ви представя етапите на моя метод, направено чрез изводите до които съм стигнала от гледането и четенето по темата.

Въоръжих се с ето тези инструменти:

Използвах чудесното съботно време и творих на воля! Много ми беше приятно да ме гали слънцето и да усещам мириса на обгоряло дърво и разтапяща се смола. Движех равномерно горелката и следях да обгарям еднакво....това беше лесната част. Малко по-трудната е да се "изчетка" обгорялата част. Едни от страните направих с телената четка, друга с мини шлайфа, който имам....определено с всеки уред се получаваше различен резултат...намерих си хибрид между двете и се получи резултат който ми хареса

След хубаво изчистване на стърготините получени при шлайфането с ръчната четка и с автоматика, дървото придоби исканата шарка....сега оставаше да използвам класическия декупаж, да боядисам с бяла акрилна боя капака за основа на салфетката, да залепя същата и да лакирам....

Леко състаряване на салфетката с антична боя и лесировка с лилава акрилна боя....и ето го и резултата:

Ще добавя и малко снимки как изглежда и от друг ъгъл 

Любимия ми човек много се зарадва....веднага и намери приложение!
Надявам се че съм доставила удоволствие и на готините картичкофурии...с удоволствие следя техните предизвикателства и се наслаждавам на уникалните им творби!

С каквото и да, както и да е, където и да е....зарадвайте любим човек!

Здравейте,
ето ме и мен с блог! Благодаря на Течето, че ме упъти как да се присъединя към блогърите!

          Тук ще ви представям моите произведения създадени за моите приятели и обични хора.
При изработката на всяко едно влагам любов и старание, единственото което искам е да ги зарадвам, да ги накарам да се усмихнат....и когато и да ги погледнат да се сещат за мен.

          По тортоправенето ме запали Йоли-моя кумир....няма да ви разказвам за нея - просто не вярвам да има човек, който да не я познава, било то чрез невероятните и кулинарни предизвикателства, било то чрез невероятната музика или чрез малкия екран. 
Тортите...хъм, за мен са голямо предизвикателство, уникално изкуство...първата ми любов в кухнята! Тортоправенето ме грабна от една страна с прецизността си - винаги точно слагане на съставките и спазване на правилата, а от друга новаторството. Не претендирам за чудеса, за уникални рецепти - просто са си тортите направени от мен и изядени от готини хора!

          Втората ми любов е декупажа....да друго правене, но не заядене! 
В тези дълбоки води на декупажа също ме завлече един човек Ръчна изработка-Десислава Младенова - тук е момента да и изкажа благодарността си, че ме запали, че ме научи, че и продължава да ме търпи с въпросите и ми помага. Запали ме с едно уникално коледно панерче...и ето вече повече от година се старая да се уча и за всеки повод на любим човек да направя нещичко и от мен. 
         Работилничка...силно казано, така наричат у дома една стаичка в която се вихря, разхвърлям, бъркам бои, прескачам салфетки и заготовки. Названието дойде от участието ми в един благотворителен коледен базар - трябвало да има етикет...еми ето! Измислих етикет и го посветих на двете си момчета-пръднета Пами и Миши...те са не само моята любов, но и моя живот! 
         Няма да досаждам повече със себе си....надявам се да ви харесат нещата ми и да вдъхновя и други! Не е трудно, напротив...увличащо!