понеделник, 10 февруари 2014 г.

Картичкофурийско предизвикателство "Подарък за любим човек"

Ето ме отново....този път виновници са картичкофуриите!

Искам да се включа с още един предмет в тяхното предизвикателство "Подарък за любим човек". Този любим човек в случая е майка ми!
 Знам че обожава люляци и когато видях тази салфетка реших - за нея ще е!


Дървото...винаги ме е привличало дървото...освен че играе основна роля в природния ландшафт, за мен е винаги толкова величествено, красиво, крехко, и въпреки това издържащо на толкова бури....дървета с многогодишна история! Историята,  която разказват  не само с шумоленето на листата си през лятото, не само чрез цветовете през които преминава през есента, не само чрез голите си и величествени клони през зимата....или пък чрез зараждащия се нов живот през пролетта....то говори и чрез структурата си.....пръстените, сърцевината, които говорят за живота на дървото, като отворена книга. И аз реших да претворя тази книга, да я накарам да изпъкне...да следвам извивките и....да направя една кутийка...бижу!

Старая се на всяко унищожено от мен дърво да създам друго...да има баланс.

Но сега няма да говоря за това. Ще ви разкажа за един метод на обработка на дървото, чрез които излизат всичките естествени красоти на дървото като структура - състаряване чрез обгаряне на дървото или т.н. брашировка. Метод който ме заплени с резултата си.

Няма да се впускам в обяснения как се прави това - клипове, уроци и коментари в декупажните групи и форуми.... в интернет има много...аз ще ви представя етапите на моя метод, направено чрез изводите до които съм стигнала от гледането и четенето по темата.

Въоръжих се с ето тези инструменти:


Използвах чудесното съботно време и творих на воля! Много ми беше приятно да ме гали слънцето и да усещам мириса на обгоряло дърво и разтапяща се смола. Движех равномерно горелката и следях да обгарям еднакво....това беше лесната част. Малко по-трудната е да се "изчетка" обгорялата част. Едни от страните направих с телената четка, друга с мини шлайфа, който имам....определено с всеки уред се получаваше различен резултат...намерих си хибрид между двете и се получи резултат който ми хареса






След хубаво изчистване на стърготините получени при шлайфането с ръчната четка и с автоматика, дървото придоби исканата шарка....сега оставаше да използвам класическия декупаж, да боядисам с бяла акрилна боя капака за основа на салфетката, да залепя същата и да лакирам....


Леко състаряване на салфетката с антична боя и лесировка с лилава акрилна боя....и ето го и резултата:



Ще добавя и малко снимки как изглежда и от друг ъгъл 









Любимия ми човек много се зарадва....веднага и намери приложение!
Надявам се че съм доставила удоволствие и на готините картичкофурии...с удоволствие следя техните предизвикателства и се наслаждавам на уникалните им творби!

С каквото и да, както и да е, където и да е....зарадвайте любим човек!

събота, 8 февруари 2014 г.

Здравейте,
ето ме и мен с блог! Благодаря на Течето, че ме упъти как да се присъединя към блогърите!

          Тук ще ви представям моите произведения създадени за моите приятели и обични хора.
При изработката на всяко едно влагам любов и старание, единственото което искам е да ги зарадвам, да ги накарам да се усмихнат....и когато и да ги погледнат да се сещат за мен.

          По тортоправенето ме запали Йоли-моя кумир....няма да ви разказвам за нея - просто не вярвам да има човек, който да не я познава, било то чрез невероятните и кулинарни предизвикателства, било то чрез невероятната музика или чрез малкия екран. 
Тортите...хъм, за мен са голямо предизвикателство, уникално изкуство...първата ми любов в кухнята! Тортоправенето ме грабна от една страна с прецизността си - винаги точно слагане на съставките и спазване на правилата, а от друга новаторството. Не претендирам за чудеса, за уникални рецепти - просто са си тортите направени от мен и изядени от готини хора!

          Втората ми любов е декупажа....да друго правене, но не заядене! 
В тези дълбоки води на декупажа също ме завлече един човек Ръчна изработка-Десислава Младенова - тук е момента да и изкажа благодарността си, че ме запали, че ме научи, че и продължава да ме търпи с въпросите и ми помага. Запали ме с едно уникално коледно панерче...и ето вече повече от година се старая да се уча и за всеки повод на любим човек да направя нещичко и от мен. 
         Работилничка...силно казано, така наричат у дома една стаичка в която се вихря, разхвърлям, бъркам бои, прескачам салфетки и заготовки. Названието дойде от участието ми в един благотворителен коледен базар - трябвало да има етикет...еми ето! Измислих етикет и го посветих на двете си момчета-пръднета Пами и Миши...те са не само моята любов, но и моя живот! 
         Няма да досаждам повече със себе си....надявам се да ви харесат нещата ми и да вдъхновя и други! Не е трудно, напротив...увличащо!